Докато дъх ми сред гръд си трепери,

докато топло е тяло от пепел и жар,

докато грее слънце и огън в пожари,

докато сърце  ми плът си не жали,

ала в трепет живей,

любов ми

никой по-силно няма да люби и гали

от  размечтана самотна искра -

аз и всяка моя мечта.

Ние по пътя сред пепел ще литнем,

за любов ни подарък себе си сал ще дарим

и в мрак от желание далек ще искрим.

Дано ни любов не забрави,

любов с красиви небесни очи!

Дано нас с величие и таз нощ тя да пожали…

И никой не ще те обича, небе мое, свят и мечти,

повече от тия жални сълзи,

къде сред лице ми блестят

и сънища чудни творят!

А когато дихание в мен не остане

и плът не ще съм в плътта,

намери из сиви алеи прахта ми

и  нека с вятър да литне и тя,

че да чуят тия небеса

как  обичала е само тебе мойта душа!!!