14 окт. 2015 г., 20:43

Докато нямам пулс, и рима. 

  Поэзия
676 1 7

Подарявам сърцето си! Спешно!
Разпокъсано, есенно, тъжно...
Нека вземе го първия срещнат!
На мен вече не ми е нужно!
Подарявам и нея също -
любовта, оцеляла на дъното.
Нека никога не се завръща!
Нека да се стопи във тъмното!
Обявявам на търг и мечтите ми -
ще са нечии, срещу замяна – 
вече да не вали от очите ми, 
и у мен капка чувство да няма!
Да забрави душата ми всички
дето с мръсни ръце я бесеха
и разкъсваха я на срички,
докато не намрази себе си...
Подарявам живота си! Писна ми
този, който дотук изживях!
Всяка своя лъжа, всички истини, 
всеки свой добродетел и грях...
Подарявам без право на връщане
всички спомени, пеещи нощем.....
всяко свое проклето „Обичам те”
всеки поглед...
и още... 
................и още....


Докато не остана празна.
Докато нямам пулс и рима.
Щом престана да самонаказвам
белотата ми, че... я има.
И сърцето ми ще е изстинало.
После ще се родя, ще тичам...
Но сега подарявам миналото!
За да мога пак да (се) обичам!

 

Павлина Соколова

 

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??