Скрий ме в твоите очи,
завий ме в лепкава мъгла...
Аз зная колко много те боли
и как съдбата ни излъга!
Твоят път осеян е с бодли,
а моят - с глухи сенки...
Светът безкористно ни заличи
във сивотата си проклета.
Ръцете ми - катранени -
престанах да се кръстя...
Сърцето ми не ще се вкамени,
докато луда и изгубена те търся!
© Теодора Драгиева Все права защищены