4 июн. 2007 г., 17:41

Докога

748 0 14

От мен докога ще се криеш -
там, вътре, в своя свят?
Докога ще бягаш от мене, аз питам -
объркана,отчаяна и сама.
Докога "на периоди" ще е твоето обичане,
докога ще преливаш щастието ми в сълзи,
докога ще разплакваш сърцето ми
с твоите безсмислени вини?
Докога от мен тайни ще криеш -
нима не съм ти жена, а враг?
Докога на прага ми ще идваш,
само защото знаеш, че безнадеждно те обичам?
И ще гледаш в очите ми, осъзнал,
че сърце едно в теб се блъска, бие,
че обича ме то с любов голяма -
искрена,огромна,истинска...
28.05.2007 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...