4 июн. 2007 г., 17:41

Докога  

  Поэзия
594 0 14

От мен докога ще се криеш -
там, вътре, в своя свят?
Докога ще бягаш от мене, аз питам -
объркана,отчаяна и сама.
Докога "на периоди" ще е твоето обичане,
докога ще преливаш щастието ми в сълзи,
докога ще разплакваш сърцето ми
с твоите безсмислени вини?
Докога от мен тайни ще криеш -
нима не съм ти жена, а враг?
Докога на прага ми ще идваш,
само защото знаеш, че безнадеждно те обичам?
И ще гледаш в очите ми, осъзнал,
че сърце едно в теб се блъска, бие,
че обича ме то с любов голяма -
искрена,огромна,истинска...
28.05.2007 г.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много мъдро,мила!Точно така излиза,че е!Благодаря ти за коментара!
    Прегръщам те!
  • Мъжът е като бездънно езеро, Гале. А жената е обречена да търси все дъното. Прекрасна си!
  • Радост,Малина,Хриси,Благодаря ви мили мои
  • Поздрав!6,Гале!
  • Хубав стих,Гале!
  • Благодаря ви много,Ицо и Кирил!
    Прегръщам ви!

    П.С.Ицо,задавала съм този въпрос страшно много пъти.Отговора е от най-хубавите,но в действителност...сам виждаш по стиховете ми какво се случва...
  • Задай му въпроса директно или-или. Да се определи сам.
    Поздрави, Галя!!!
  • привет и от мен ГАле и поздравления за хубавия стих , продължавай все така да ни радваш
  • Благодаря ви от сърце,мили хора!Прегръщам ви всички....
    Имам нужда от вас...огромна....
  • Много, много тъга си насъбрала, Галенце!
    Мечтая за деня в който ще те видя усмихната!
    Топла прегръдка от мен!
  • Поздрав миличка!
    Много въпроси,а отговора е един,в теб!
  • Не от вчера, не от днес,
    а откакто свят светува,
    откогато съществува,
    любовта е път през лес:
    ту в гъстак, ту през полянка,
    ту е слънце, ту е сянка!

    При това сянката е само лунна!
  • поздравче
  • Докато света съществува ще е така.
    Ту сълзи ще има, ту влюбена усмивка.

    Поздрав и усмивка за теб.
Предложения
: ??:??