От мен докога ще се криеш -
там, вътре, в своя свят?
Докога ще бягаш от мене, аз питам -
объркана,отчаяна и сама.
Докога "на периоди" ще е твоето обичане,
докога ще преливаш щастието ми в сълзи,
докога ще разплакваш сърцето ми
с твоите безсмислени вини?
Докога от мен тайни ще криеш -
нима не съм ти жена, а враг?
Докога на прага ми ще идваш,
само защото знаеш, че безнадеждно те обичам?
И ще гледаш в очите ми, осъзнал,
че сърце едно в теб се блъска, бие,
че обича ме то с любов голяма -
искрена,огромна,истинска...
28.05.2007 г.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Прегръщам те!