4.06.2007 г., 17:41

Докога

746 0 14

От мен докога ще се криеш -
там, вътре, в своя свят?
Докога ще бягаш от мене, аз питам -
объркана,отчаяна и сама.
Докога "на периоди" ще е твоето обичане,
докога ще преливаш щастието ми в сълзи,
докога ще разплакваш сърцето ми
с твоите безсмислени вини?
Докога от мен тайни ще криеш -
нима не съм ти жена, а враг?
Докога на прага ми ще идваш,
само защото знаеш, че безнадеждно те обичам?
И ще гледаш в очите ми, осъзнал,
че сърце едно в теб се блъска, бие,
че обича ме то с любов голяма -
искрена,огромна,истинска...
28.05.2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....