16 янв. 2008 г., 16:48

Докосване

833 0 7
Докосваш ме
понякога случайно
и това докосване омайно
за миг ме кара да лудея.
Да ти призная ли това?
Не смея.
Докосваш ме
с полъх от поглед,
а аз като птица във полет
разтварям криле и се нося
към някаква нощ тъмнокоса.
Докосваш ме
само със мисъл,
която с очи си написал.
Насън ме докосваш
и търсиш забрава.
На какво се надяваш тогава?

Реша ли аз
да те докосна
във някоя утрин,
сияйна и боса,
не очаквай да лекувам
душевните ти рани…
Очаквай вулкани!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люска Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...