Докосване
Докосваш ме
понякога случайно
и това докосване омайно
за миг ме кара да лудея.
Да ти призная ли това?
Не смея.
Докосваш ме
с полъх от поглед,
а аз като птица във полет
разтварям криле и се нося
към някаква нощ тъмнокоса.
Докосваш ме
само със мисъл,
която с очи си написал.
Насън ме докосваш
и търсиш забрава.
На какво се надяваш тогава?
Реша ли аз
да те докосна
във някоя утрин,
сияйна и боса,
не очаквай да лекувам
душевните ти рани…
Очаквай вулкани!
понякога случайно
и това докосване омайно
за миг ме кара да лудея.
Да ти призная ли това?
Не смея.
Докосваш ме
с полъх от поглед,
а аз като птица във полет
разтварям криле и се нося
към някаква нощ тъмнокоса.
Докосваш ме
само със мисъл,
която с очи си написал.
Насън ме докосваш
и търсиш забрава.
На какво се надяваш тогава?
Реша ли аз
да те докосна
във някоя утрин,
сияйна и боса,
не очаквай да лекувам
душевните ти рани…
Очаквай вулкани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люска Петрова Всички права запазени
