Такова тържество, че се изгубвам
под купола на златната липа.
А медената истина извъртат
пчелите
и с прашеца й растат.
И питам се,
където цвят е църква
на клони ли крепи се благодат?
Така ли вяра диша и не мърда
от корена,
родена за крила?
За вятъра е свято нещо свое -
докосване с божествен аромат -
иконата е жива доброволно
от спомена,
че в него е била.
© Бела Тихомирова Все права защищены