БелаТи
76 результатов
Тежки шуби, ботуши и шалове
в логичното разписание.
Избързва ли, закъснява ли?-
Пристига по невнимание.
Слънчева суматоха - ...
  199 
Нарочена за важна пред тълпата,
е стълбата към края безподобен,
но все е неудобна на краката,
които се кълнат, че друг ги води.
И взели ръст от своя равносметка, ...
  157 
Защо е тази ревност на безкрая
към крехкото на кратките ни сънища,
към техните отчетливи нюанси
в контрастите на истината мъничка?
Понесената сила е устойчива ...
  136  10 
Нали ме питаш как съм,
ще ти кажа...
Подредих вече прашния таван.
До книгите, на лавицата тясна,
се ширеше потрошен талисман. ...
  171  11 
Цигулката изплува над пианото
с последния си дъх на многоточие.
Повтаря дъжд безкрая
в барабаните.
Китарите са седма струна още. ...
  231  12 
Кажи, детенце, имаш ли палто
за кръглото на синьото си копче?
Намери ли от гълъбче перо
и локвата успя ли да прескочиш?
Събираш ли от приказки очи, ...
  233  10  26 
Побирам между палец и кутре
съня на неспокойните пространства.
Не може шумно никой като теб
в най-тихата ми нежност да е празник.
Не може никой, истината взел, ...
  245  19 
Колене, рамене и ръце,
а не знаем какво да ги правим.
Обитава страдалното "Не"
всяко "Да" в беззащитното тяло.
И когато отвърне очи ...
  320  16 
Върви, върви, оглежда се и спира
въпросчето, което е изгубено
в паническия страх, че днес умира
от хубавото, дето е на хубаво.
Съблича себе си от себе си, остава ...
  187 
От дългата забрава ми е минало.
Разделят ме на въглени вълните.
Предсърдия и клапи в мен са сигурни,
когато да съм вечна не опитвам.
Разбирам от витаещите истини, ...
  235  10  20 
Звездата, обещана неделима,
в надеждите си няма
кръстопът,
години и години
не заспива, ...
  181 
От думи, непредвидено горещи,
на устните ми белези остават,
каквото чуеш, ще е друго нещо,
а грешният свидетел си признава,
че зимата е сладка до горчиво... ...
  165 
Излезе ден, от всичките по-ранен.
Намерих си една случайна мисъл,
че този свят без мярка е направен,
защото не побира ненаписаното.
Огледах се, че нямаше мъдрецът ...
  329  11 
Белотата ме гледа
в очите,
сякаш съм сбъркала
мястото,
в което призраци няма. ...
  227 
Само краят, още неизвестен,
дава смисъл смисъла да търсим,
докато приписваме на грешки
пробата от своите усърдия.
Даже и без умисъл не стигат ...
  311  10 
Позволи ми да те познавам търсейки.-
С разширено око,
с непризнатия глас на противоречията,
с убедеността, че това,
което криеш, ...
  208 
Усмихни ми се, Вятърко,
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...
  186 
Колко е хубаво, че момчетата стават мъже!
Стават топла скала, на която облягат се облаци.
Стават сабя, която съсича минута на две,
а от риска запалват - цяло кълбо огън.
Колко е хубаво, че все пак им личи ...
  290  13 
Той ли дърпа конците на Бога,
онзи вятър от нещо към нещо,
дебне благия поглед, а строгия
се старае почти да не среща?
Той ли носи оскъдна премяна ...
  412  10  15 
Оглеждам се в последната наздравица
с останали от пировете думи.
Не може инструмент да бъде разумът,
щом бързам да се радвам,
че ще съмне. ...
  360  14 
Много преди писането
говорът учи,
че навик
излишно облича думите.
Свидетелите ...
  264  10 
И ми станаха безразлични новите книги
и кориците им с нестандартни фрази,
и стиховете, дето всеки втори пише,
в опит нещо различно и умно да каже.
И ми станаха безразлични статус и татус, ...
  206 
По пътя си долюбвам
очите,
вречени на светлината.
И в тях чета
за великаните и мравките, ...
  301 
Не беше гален огънят, опитал
най-бавните ми дни да изпревари.
Осъдих го и после го помилвах.
Зажалих го и после го разжалих.
Ефирната игра на монолозите ...
  226 
Защото леко преживявам себе си,
пространството е с формата
на котва,
която с нищо не тежи на времето
и тежко против него не работи. ...
  341 
От хълма слизат
сенките на страховете,
неосъзнали суетата си
да пазят.
А аз съм огледалото, което ...
  268  12 
Събуждам те, а още ми се спи.
Нали разбра, че будни оцеляват
наситените с обич тишини,
загледани надясно и наляво?
Направих ти от силното кафе. ...
  239  18 
Защото ти повярвах, имаш власт
над всичките ми бегли настроения.
Не помня преди теб да съм била
безстрашно уравновесена.
Не помня как се съмваше почти ...
  414  14 
Само жар в прахоляк
и на косъм изчерпано слънцето.
От безкрая на юг
и от края напряко - на изток,
като сляпа сълза на тъгата ...
  247  10 
Колко е банално - аз не знам.
Връзват ми земята и очите
шарени свободни хвърчила,
след като по дирята им литна.
Следват ме вълнения добри - ...
  175 
Този Вятър, откакто...
/- не помня,/
диша живо и вие естествено.
И ухае на първата воля,
след която е лично и лесно. ...
  265 
Не помня някой миг да е пропуснат,
откакто не очаквам да съм друга.
Причините и следствието търсят
в мотивите ми вярната присъда.
Каквото е било, по принцип точно, ...
  212 
Такова тържество, че се изгубвам
под купола на златната липа.
А медената истина извъртат
пчелите
и с прашеца й растат. ...
  214 
Така и да излъжа не посмях,
защото тъмнината вижда двойно,
познава как намирам светлина
и времето е някаква подробност.
Побира се и в раничка, и в длан ...
  249  10 
От целия живот опазих сянката си
жива и горяща
през хилядите опити на вечности
да я прегазят,
защото знаех, че на пулса нежен, ...
  183 
Тежко лятото колкото куфар,
пълен само с копривени ризи...
и крилете след изгрева бързат,
щом мълчи упорито Елиза.
А по пладне със зъби и лакти ...
  214 
По ъглите на пролетното слънце
бокалите на нежността наливат се.
Което не познах, и то ще се свърши,
преди да го повторят светли мимове.-
В резервните ръце на тишината им ...
  205  15 
Невидимо разлята и блажена,
останала в любимата ми приказка,
твърди, че дните ѝ са преброени
защото с топлината й съм свикнала
Такава Нощ – дълбока и пречистена, ...
  384 
Най-лесно ме забравят лебедите.
После - чайките...
И ми олеква, че не съм била
море и езеро.
И ми олеква, че не спъва сянката ми ...
  238 
Мастилените нишки на безкрая-
скъперници на нерви и на време,
увиват се по тънките цигари
и бавното им тръпнещо горене.
Аз шия пеперуди от звездите ...
  304  12 
Предложения
: ??:??