4 авг. 2006 г., 10:55

Докосване..... в синьо

924 0 9

 Докосване..... в синьо

 

Лазурен слънчев бряг

златист и топъл пясък.

Вълни в безспирен бяг

отлитащ гларус, крясък.

 

Синя шир, блеснал наниз

от слънчев лъч отблясък.

Нежен допир, морски бриз

носещ хлад за миг кратък.

 

Навътре, в тъмното море

бавно кораб  отминава

Да срещне синьото небе

към хоризонта наближава

 

Безлюден бряг и тишина

два силуета в далечината

Един до друг мъж и жена

прегръдка вплела е телата

 

                  03.08.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмивка-поздрав в този късен час.
    Благодаря за думите на всекиго от вас.

    Спасение от тази топлина
    потърсих аз тук чрез стиха.
    Дано донесъл ви е хладина
    и довял е на морето полъха.

  • Анета, поздрави за стиха!!!
    Поздрави на морето!!!
  • О, прекрасно е!!!Етчи!
    По - бързо към морето,
    там са волни мечтите,
    там е влюбено... сърцето.
    Още се колебая - Севера или Юга?
    Или посоката е съвсем друга?
    Помоооощ??
  • Страхотна картина си нарисувала Етчи!
    Поздрави!
  • Поздравления Етчи!
    Много ми хареса!
    Представих си всичко на живо!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...