4.08.2006 г., 10:55

Докосване..... в синьо

917 0 9

 Докосване..... в синьо

 

Лазурен слънчев бряг

златист и топъл пясък.

Вълни в безспирен бяг

отлитащ гларус, крясък.

 

Синя шир, блеснал наниз

от слънчев лъч отблясък.

Нежен допир, морски бриз

носещ хлад за миг кратък.

 

Навътре, в тъмното море

бавно кораб  отминава

Да срещне синьото небе

към хоризонта наближава

 

Безлюден бряг и тишина

два силуета в далечината

Един до друг мъж и жена

прегръдка вплела е телата

 

                  03.08.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмивка-поздрав в този късен час.
    Благодаря за думите на всекиго от вас.

    Спасение от тази топлина
    потърсих аз тук чрез стиха.
    Дано донесъл ви е хладина
    и довял е на морето полъха.

  • Анета, поздрави за стиха!!!
    Поздрави на морето!!!
  • О, прекрасно е!!!Етчи!
    По - бързо към морето,
    там са волни мечтите,
    там е влюбено... сърцето.
    Още се колебая - Севера или Юга?
    Или посоката е съвсем друга?
    Помоооощ??
  • Страхотна картина си нарисувала Етчи!
    Поздрави!
  • Поздравления Етчи!
    Много ми хареса!
    Представих си всичко на живо!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...