27 июн. 2007 г., 01:04

Долината на смъртта

1.3K 0 2
    Вървях през "Ада",   
без да спра...
обърнах се, безкрайно уморена,
живота си разбит до край видях,
не ми оставаше да го поправя време !
    Поспрях за миг, загледана назад...
отдавна не го бях правила,
живота си превърнала бях в Ад,
а пътят назад бях забравила...

    Едва сега, след няколко години,
видях със себе си какво направих,
умело по ръба вървях
из "ДОЛИНАТА НА СМЪРТТА" във Ада!
    Продадох чувства и мечти,
душата си на Дявола продадох,
преследвайки единствената цел -
за болката си да забравя.

    Посегнах си на мен самата
и нова болка аз си причинявах,
поех по стръмното във мрака
и, без да зная, себе си предавах.
    Потърсих другаде утеха,
далече от приятели и дом,
на "Ада демоните" ме понесоха
във "Царството на злото"...

    Живях, а всъщност съм умирала,
отровата със времето не спрях...
щастливият ми свят е бил измислица
и тя затвори пътя ми назад!
    Не помня добре как стигнах до тук...
Някой обеща ми рая!
Този някой вече не е ТУК,
а утре може би и аз ще стигна КРАЯ!!!

    Реших, че тук ще бъда по-щастлива -
без болка, най-жадувания свят...
аз вярвах истински, че може да се спира,
поне така ми ОБЕЩАХА...
    Но ето, че до днес не спрях,
по-силна  беше "жаждата" от мен,
умирах, този кръвожаден "ГЛАД"
прогонил беше всички покрай мен!

    Изгонила бях всекиго и всичко,
с ОТРОВАТА останахме ДО КРАЯ...
Не спряхме никога пред нищо,
днес себе си не мога да позная!
    Не мога да се върна вече,
друг изход да потърся не, не мога!
През сълзи търся нещо,
в живота си последно да се вкопча!

    Но... няма никой покрай мен...
освен души, погубени от "АДа"
назад поглеждам за последно,
превърнах себе си във ЗВЯР...
    Звяр без чувства и душа,
звяр, който търси тишината...
и броди в " ДОЛИНАТА НА СМЪРТТА"
където няма връщане НАЗАД !!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...