8 сент. 2017 г., 22:14

Доля

659 0 0

                                                  "на орисниците"

 

Застинала

               от самота и ярост

                                                 лава, 

без вяра и обич

                 във живота си вървях!

Далеч от шумотевици,

                                    разкош

                                           и слава,

лъкатушех,

                   падах,

                          но сред

                                    бурите 

                                               не спрях!

Туй съм аз сега-

                      обречен на 

                                     забвение! 

Но този вик - не е 

                                молба            

                                       или просия,

а

         копнеж

                   за топлинка 

                                     и вдъхновение,

див протест,

                     че роден съм

                                         с тази орисия,

и заточеник-

                    на свойто 

                                    откровение...!

                                   

                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шани Все права защищены

25.04.1989г.

Сливен 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...