8 сент. 2017 г., 22:14

Доля

663 0 0

                                                  "на орисниците"

 

Застинала

               от самота и ярост

                                                 лава, 

без вяра и обич

                 във живота си вървях!

Далеч от шумотевици,

                                    разкош

                                           и слава,

лъкатушех,

                   падах,

                          но сред

                                    бурите 

                                               не спрях!

Туй съм аз сега-

                      обречен на 

                                     забвение! 

Но този вик - не е 

                                молба            

                                       или просия,

а

         копнеж

                   за топлинка 

                                     и вдъхновение,

див протест,

                     че роден съм

                                         с тази орисия,

и заточеник-

                    на свойто 

                                    откровение...!

                                   

                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шани Все права защищены

25.04.1989г.

Сливен 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...