8.09.2017 г., 22:14

Доля

661 0 0

                                                  "на орисниците"

 

Застинала

               от самота и ярост

                                                 лава, 

без вяра и обич

                 във живота си вървях!

Далеч от шумотевици,

                                    разкош

                                           и слава,

лъкатушех,

                   падах,

                          но сред

                                    бурите 

                                               не спрях!

Туй съм аз сега-

                      обречен на 

                                     забвение! 

Но този вик - не е 

                                молба            

                                       или просия,

а

         копнеж

                   за топлинка 

                                     и вдъхновение,

див протест,

                     че роден съм

                                         с тази орисия,

и заточеник-

                    на свойто 

                                    откровение...!

                                   

                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шани Всички права запазени

25.04.1989г.

Сливен 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...