9 февр. 2012 г., 13:51

Дом

671 0 0

ДОМ

Човекът построил е дом -
храмът на своя живот,
тухла по тухла той е редил,
своите копнежи в тях е съградил -
за радост, за уют и весел смях
една мечта във дом е претворил...
..............
Минават години... храмът пустее,
олтарът мълчи, кандилото - празно;
студено е огнището, къщата немее,
славеят на двора тъжна песен пее.

Децата - пораснали, далеч отлетели,
стопанката - няма я, спомина се прежди,
косите отдавна са сребърнобели,
животът разбил е всички надежди.

Човекът- седнал до своя олтар,
се взира във нищото с очи помътнели,
понесъл на плещите нечовешки товар...
ронят се тухлите, от скръб онемели…


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...