Човекът построил е дом - храмът на своя живот, тухла по тухла той е редил, своите копнежи в тях е съградил - за радост, за уют и весел смях една мечта във дом е претворил... .............. Минават години... храмът пустее, олтарът мълчи, кандилото - празно; студено е огнището, къщата немее, славеят на двора тъжна песен пее.
Децата - пораснали, далеч отлетели, стопанката - няма я, спомина се прежди, косите отдавна са сребърнобели, животът разбил е всички надежди.
Човекът- седнал до своя олтар, се взира във нищото с очи помътнели, понесъл на плещите нечовешки товар... ронят се тухлите, от скръб онемели…
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.