Дом за просяк
Като луд Диоген, без фенер и без къща,
ме прегазват тълпите — фиданка без корен.
Късоглед слънчоглед от луната се мръщи,
а звездите побутват я — бръмбари торни.
Сенки пилят със кучешки зъби ъглите,
свири вятър сърдит и с разцепена вежда,
млечен шейк си наливат в улуци мъглите,
в струйка глъч под вратите нощта се процежда.
Бяла мишка, захапала в зъби късметче
е сърцето ми, вслушано в хорските стъпки.
Сива циганка бъдеще черно предрече
и кесията с моя мираж си закърпи...
Да съм сляпа неделя поисках. И лятно
да те стопля под миглите в лява зеница.
Да се сгуша в дланта ти, с ръка непохватна,
като морно крило на заспиваща птица.
Да съм кей и пристанище, моля те, Боже!
Дом за просяк с нахапани сиви колене.
Да е вечно безветрие... Моята кожа
е платното под щорма на времето стенещ.
И безплодният пясък на всички пустини
да превърна в Едемска градина навеки...
Ще продам и фенера, когато изстине.
Ще продам и миража... За вяра в Човека!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дениса Деливерска Все права защищены
