15 июл. 2012 г., 14:00

Домашен пудинг

793 0 10

"В неделя. Девет." – есемес изпрати

съдружникът ми "по неволя" Йорг.

Усмихнах се!... Да, имам си приятел

"един на сто" – от Манхайм до Ню Йорк!

 

На сутринта събудих се. Кафето

не си изпих – нали поканен бях

на гости, та очаквах БМВ-то

да спре отвън. И скоро го видях.

 

Защото Йорг бе точен до минута.

Завиждам му все пак за точността!

Но тука точността е прословута,

приятелството среща доброта.

 

– Отиваме у баба ми! Мein Bruder,

да не закусваш те предупредих!

Престорих се, че твърде съм учуден...

Намигна ми, а аз благодарих!

 

На гости съм, а сякаш – у дома си!

Закусваме у бабата на Йорг.

Накрая домакинята поднася

домашен пудинг сред всеобщ възторг!

 

Благодаря за милата покана!

Да, Манхайм е един прекрасен град!

В сърцето ми задълго ще остане,

защото Йорг ме бе нарекъл "брат"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....