15 июл. 2012 г., 14:00

Домашен пудинг

790 0 10

"В неделя. Девет." – есемес изпрати

съдружникът ми "по неволя" Йорг.

Усмихнах се!... Да, имам си приятел

"един на сто" – от Манхайм до Ню Йорк!

 

На сутринта събудих се. Кафето

не си изпих – нали поканен бях

на гости, та очаквах БМВ-то

да спре отвън. И скоро го видях.

 

Защото Йорг бе точен до минута.

Завиждам му все пак за точността!

Но тука точността е прословута,

приятелството среща доброта.

 

– Отиваме у баба ми! Мein Bruder,

да не закусваш те предупредих!

Престорих се, че твърде съм учуден...

Намигна ми, а аз благодарих!

 

На гости съм, а сякаш – у дома си!

Закусваме у бабата на Йорг.

Накрая домакинята поднася

домашен пудинг сред всеобщ възторг!

 

Благодаря за милата покана!

Да, Манхайм е един прекрасен град!

В сърцето ми задълго ще остане,

защото Йорг ме бе нарекъл "брат"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...