ДОМОУПРАВИТЕЛ НА ВЕТРОВЕТЕ
Добра професия избрах – домоуправител на ветровете.
Те плащаха ми с шепа прах. С дъха на пролетното цвете.
С две стиски есенни треви. С валма от тръни по баира.
И с благо "Карай да върви!" си ги провождах из Всемира.
От мен те искаха едно: – Здравей! – по изгрев да им кажа.
И хукваха – в купѝ сено. Или в тръстиките на плажа.
Мен кой ли вятър ме довя – да бъда техният стопанин? –
с тях да вършея през нивя, в блата, из джунгли, океани.
Те вихреха се до зори! – в пустини, прерии и тундри.
Търкулна Господ вдън гори след тях и моите секунди.
И туй, което аз разбрах, от мен със обич го помнете? – ...