В сенките на старата ни къща
Призракът на баба ме прегръща.
Обещава ми с прегръдката покой.
Не тръгвай, бабо! Моля те, постой!

В сенките на старата ни къща
С тъга в очите мама ме прегръща
Прегръщам я и аз. И стискам здраво.
Е, как си, мамо? Казвай ми направо!

В сенките на старата ни къща,
Споменът за щастие живее.
И някак си минутите поглъща
Сърцето да остане тук милее.

И спомени, и призраци, и майка мила
Все тук се съхраняват в тази сянка
Домът на всичко що в душата си съм крила
Ей тук ще си полегна за последна дрямка.