11 сент. 2018 г., 22:19

Домът е там, където е сърцето

1.4K 1 3

Кой знае колко време е изтекло
откакто сътворили са света,
кой знае с колко  клетви са се врекли
проронващи любов уста.
И всяко вричане е тайнство,
невидимо, нетленно, неизменно,
дори необяснимото е ясно,
дори и греховете им – простени.
Те лист по лист отгръщат вековете
и търсят своята душа половина,
Докосват се през световете,
намират се и сядат да починат.
През тези хиляди години
менят се замъци и къщи,
менят се роли и причини,
но всеки у дома се връща.
През тези хиляди години
дори и всичко да им е отнето,
те дом създават даже сред руини –
Домът е там, където е сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ви благодаря, Светулка и Иван! Предстои премиерата на втората ми стихосбирка.
  • Абсолютната истина. Прекрасно!
  • Много ми хареса. Само с няколко реда си пресъздала хилядолетното пътуване на човешката душа, в различни роли на сцената на планетата Земя!
    Поздравления! Желая ти творчески успехи!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....