Sep 11, 2018, 10:19 PM

Домът е там, където е сърцето

1.4K 1 3

Кой знае колко време е изтекло
откакто сътворили са света,
кой знае с колко  клетви са се врекли
проронващи любов уста.
И всяко вричане е тайнство,
невидимо, нетленно, неизменно,
дори необяснимото е ясно,
дори и греховете им – простени.
Те лист по лист отгръщат вековете
и търсят своята душа половина,
Докосват се през световете,
намират се и сядат да починат.
През тези хиляди години
менят се замъци и къщи,
менят се роли и причини,
но всеки у дома се връща.
През тези хиляди години
дори и всичко да им е отнето,
те дом създават даже сред руини –
Домът е там, където е сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ви благодаря, Светулка и Иван! Предстои премиерата на втората ми стихосбирка.
  • Абсолютната истина. Прекрасно!
  • Много ми хареса. Само с няколко реда си пресъздала хилядолетното пътуване на човешката душа, в различни роли на сцената на планетата Земя!
    Поздравления! Желая ти творчески успехи!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...