Кой знае колко време е изтекло
откакто сътворили са света,
кой знае с колко клетви са се врекли
проронващи любов уста.
И всяко вричане е тайнство,
невидимо, нетленно, неизменно,
дори необяснимото е ясно,
дори и греховете им – простени.
Те лист по лист отгръщат вековете
и търсят своята душа половина,
Докосват се през световете,
намират се и сядат да починат.
През тези хиляди години
менят се замъци и къщи,
менят се роли и причини,
но всеки у дома се връща.
През тези хиляди години
дори и всичко да им е отнето,
те дом създават даже сред руини –
Домът е там, където е сърцето.
© Даниела Добрева All rights reserved.