26 июн. 2025 г., 11:39

Донка войвода

251 0 1
             Донка войвода 

 

 

Една горда българка, силна жена,

захвърлила фустата и уюта на дома.

В ръка със сабя а в другата с пушката,

борила се в едно с мъжете за свобода!

 

Не с кърпа а с мъжка шапка на глава,

с панталони вместо рокля като жена 

Патрондаши скривали нейните гърди,

с пушка в ръка на бой в първите редици.

 

Родена като Гоце на македонската земя

тя  се бореше, жертваше себе си за свобода.

Обичаше България, биеше се с пушка в ръка,

жената отиваше на война с гордо вдигната глава!

 

И днес си спомняме за тази силна жена,

за Донка Комитката, така нарече я народа.

И песен за нея роди се и се научи и запя,

за една силна българка, една истинска жена!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...