Красива и дълбока тъмнина, мирис на канела,

необятна тишина, а аз над тебе поглед свела.

Сякаш нощна пеперуда, от лампа запленена,

поглеждам те, а във очите ти вселена.

Лунната усмивка отразява се върху плътта ти,

завидях й, приближих се и от нея скрих те.

Върху себе си отново усетих аз дъха ти,

чувство – семпло, но желая го милиони пъти.

Усмихна се и вплете пръстите си в мойте бавно.

Допир – лек, ефирен, а чувство – повече от силно.

Дланите ни бели се преливат с тъмнината плавно,

да се пуснем с тебе ми се струва непосилно.