Красива и дълбока тъмнина, мирис на канела,
необятна тишина, а аз над тебе поглед свела.
Сякаш нощна пеперуда, от лампа запленена,
поглеждам те, а във очите ти вселена.
Лунната усмивка отразява се върху плътта ти,
завидях й, приближих се и от нея скрих те.
Върху себе си отново усетих аз дъха ти,
чувство – семпло, но желая го милиони пъти.
Усмихна се и вплете пръстите си в мойте бавно.
Допир – лек, ефирен, а чувство – повече от силно.
Дланите ни бели се преливат с тъмнината плавно,
да се пуснем с тебе ми се струва непосилно.