28 янв. 2018 г., 20:42

Дорде е сърце горещо

493 0 0

                                                 Тук един гръмнали,

                                                 там банкомат обрали,

                                                 хванали едни,

                                                 другите - едва ли!?

                              

                                                 Откак дошла е ,,свободата",

                                                 може да съм в грях,

                                                 с истинските имена

                                                 да назоват нещата

                                                 мнозина ги е страх!

                                                 Страх за канцеларския уют,

                                                 от пламъци осветили колата,

                                                 бизнеса да не им провалят,

                                                 да не си развалят рахата!

                        

                                                 А мене ме е срам!

                                                 Срам пред паметта на Апостола,

                                                 на героите загинали под знамената

                                                 днес да е има България -

                                                 майчица мила и свята!

                                                 Срам пред паметта на дедите,

                                                 пред моите деца и внуци,

                                                 че оставихме лицето й

                                                 да цапат разни боклуци!

                                 

                                                 Някои казват:

                                                 ,,Стига патриотизъм!

                                                 Отминали времена!"

                                                 на мен,

                                                 един от народа

                                                 с малка пенсйика

                                                 нестигаща за храна!

                                                 Какво тогава

                                                 на такъв човек остава,

                                                 заобиколен от подлеци мнозина,

                                                 едната сал Родина!

                             

                                                 Затуй сърце дорде е горещо,

                                                 тяло и душа дишат,

                                                 ръката ми корава

                                                 продължава да пише,

                                                 ще казвам куме в очите

                                                 правото, истината чиста

                                                 на един, на двама,

                                                 на трима... на триста...,

                                                 та в бъдещ ден

                                                 прокуденото поколение

                                                 за Родина да помисли 

                                                 и хванем заедно метлата

                                                 двора й затлачен

                                                 от боклуци да почистим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...