Jan 28, 2018, 8:42 PM

Дорде е сърце горещо

  Poetry
486 0 0

                                                 Тук един гръмнали,

                                                 там банкомат обрали,

                                                 хванали едни,

                                                 другите - едва ли!?

                              

                                                 Откак дошла е ,,свободата",

                                                 може да съм в грях,

                                                 с истинските имена

                                                 да назоват нещата

                                                 мнозина ги е страх!

                                                 Страх за канцеларския уют,

                                                 от пламъци осветили колата,

                                                 бизнеса да не им провалят,

                                                 да не си развалят рахата!

                        

                                                 А мене ме е срам!

                                                 Срам пред паметта на Апостола,

                                                 на героите загинали под знамената

                                                 днес да е има България -

                                                 майчица мила и свята!

                                                 Срам пред паметта на дедите,

                                                 пред моите деца и внуци,

                                                 че оставихме лицето й

                                                 да цапат разни боклуци!

                                 

                                                 Някои казват:

                                                 ,,Стига патриотизъм!

                                                 Отминали времена!"

                                                 на мен,

                                                 един от народа

                                                 с малка пенсйика

                                                 нестигаща за храна!

                                                 Какво тогава

                                                 на такъв човек остава,

                                                 заобиколен от подлеци мнозина,

                                                 едната сал Родина!

                             

                                                 Затуй сърце дорде е горещо,

                                                 тяло и душа дишат,

                                                 ръката ми корава

                                                 продължава да пише,

                                                 ще казвам куме в очите

                                                 правото, истината чиста

                                                 на един, на двама,

                                                 на трима... на триста...,

                                                 та в бъдещ ден

                                                 прокуденото поколение

                                                 за Родина да помисли 

                                                 и хванем заедно метлата

                                                 двора й затлачен

                                                 от боклуци да почистим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...