Дори и птиците отиват си сами ...
По небето кървави следи се разливат,
чертаят се багрите на алената кръв...
На земята сърцата се свиват
и изпеплява се земята в сковаващ студ...
Бяла птица, красива и волна до сега,
остави на небето своите следи.
Че остана извън ятото сама,
за да може пътя до Рая за последно да долети...
Отиде си с душа щастлива, знаейки, че в зимата не дълго ще стои...
Студа в душата и ледена вихрушка нищо и никой не признават...
Че както хората, и птиците отиват си сами...
Понякога примирили се със съдбата си - пак сами избират да останат...
(Душата моли прошка и спасение от болката ужасна.
Сълзите се стичат, а обичта в сърцето без глас крещи...
Но понякога и самотата е тъй прекрасна...
Дори и птиците отиват си сами...)
чертаят се багрите на алената кръв...
На земята сърцата се свиват
и изпеплява се земята в сковаващ студ...
Бяла птица, красива и волна до сега,
остави на небето своите следи.
Че остана извън ятото сама,
за да може пътя до Рая за последно да долети...
Отиде си с душа щастлива, знаейки, че в зимата не дълго ще стои...
Студа в душата и ледена вихрушка нищо и никой не признават...
Че както хората, и птиците отиват си сами...
Понякога примирили се със съдбата си - пак сами избират да останат...
(Душата моли прошка и спасение от болката ужасна.
Сълзите се стичат, а обичта в сърцето без глас крещи...
Но понякога и самотата е тъй прекрасна...
Дори и птиците отиват си сами...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
