Nov 15, 2006, 6:24 PM

Дори и птиците отиват си сами ...

  Poetry
1K 0 3
По небето кървави следи се разливат,
чертаят се багрите на алената кръв...
На земята сърцата се свиват
и изпеплява се земята в сковаващ студ...

Бяла птица, красива и волна до сега,
остави на небето своите следи.
Че остана извън ятото сама,
за да може пътя до Рая за последно да долети...

Отиде си с душа щастлива, знаейки, че в зимата не дълго ще стои...
Студа в душата и ледена вихрушка нищо и никой не признават...
Че както хората, и птиците отиват си сами...
Понякога примирили се със съдбата си - пак сами избират да останат...


(Душата моли прошка и спасение от болката ужасна.
Сълзите се стичат, а обичта в сърцето без глас крещи...
Но понякога и самотата е тъй прекрасна...
Дори и птиците отиват си сами...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...