24 мая 2006 г., 10:13

ДОВЕРИЕ 

  Поэзия
2176 0 6

ДОВЕРИЕ

Ела, да подправим любовта
с доза простодушно доверие.
Лъкатуши към нас ревността
по алея от тънко прозрение.
Над разкопки от груби слова
зреят ниви от златни прощения
и през сто добродушни сита
утаяват се куп извинения.
И прегръщат се скрити вини,
мълчаливи по своята същност,
скрили в себе си сноп от злини,
прекатурвайки равна повърхност.
Интуиция с остри бодли
заухажва едно подозрение,
но в кутия гранитна стои
доброта ми... и тя е спасение.

 

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??