Мислейки по цели нощи за теб,
давайки воля на въображението,
не знам докога ще ми стигне търпението
да те гледам с нея
и тайно за теб да копнея.
Желанието е силно,
болката нараства.
Сърцето ми крещи!
Остави я!
Тя не те заслужава!
Обичаш ли я?
Някой отговора ти заглушава...
Стоя заобиколена от хора,
в тълпа, а всъщност така сама.
Аз се боря,
обичам те,
но няма да се моля.
Върви при нея,
нека бъде твоята воля!
Сега аз си тръгвам.
Изиграх своята роля.
© СънШаййн Все права защищены