22.01.2010 г., 14:21

Довиждане

669 0 0

Мислейки по цели нощи за теб,

давайки воля на въображението,

не знам докога ще ми стигне търпението

да те гледам с нея

и тайно за теб да копнея.

 

Желанието е силно,

болката нараства.

Сърцето ми крещи!

 

Остави я!

Тя не те заслужава!

Обичаш ли я?

Някой отговора ти заглушава...

 

Стоя заобиколена от хора,

в тълпа, а всъщност така сама.

 

Аз се боря,

обичам те,

но няма да се моля.

Върви при нея,

нека бъде твоята воля!

Сега аз си тръгвам.

Изиграх своята роля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СънШаййн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...