hristam (Христина Мачикян)
532 928
28 авг. 2012 г., 10:36

Драскулки 

  Поэзия » Гражданская
618 0 4

Тая песен я пеят другите,
ние трябва да ръкопляскаме.
Мислиш си, че ù знаеш думите?
Те преглъщат, ние примляскваме.

Тяхна е сцената. С бодра циничност -
ох, извинете ме, грешка - сценичност,
тези еднаквости могат различно
и да ни пеят, и да ни сричат.

Ох, извинете... различно ли? Грешка!
Няма различности в тази еднаквост -
тя си е нашата родна, човешка.
И исторически май няма давност...

Аз пък - основно по статистически -
просто съм жива. За да си плащам.
А проблемът им - ми, е, простете, психически -
даже за ехо не ставам. Че дращя.

 

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??