Драскулки
Тая песен я пеят другите,
ние трябва да ръкопляскаме.
Мислиш си, че ù знаеш думите?
Те преглъщат, ние примляскваме.
Тяхна е сцената. С бодра циничност -
ох, извинете ме, грешка - сценичност,
тези еднаквости могат различно
и да ни пеят, и да ни сричат.
Ох, извинете... различно ли? Грешка!
Няма различности в тази еднаквост -
тя си е нашата родна, човешка.
И исторически май няма давност...
Аз пък - основно по статистически -
просто съм жива. За да си плащам.
А проблемът им - ми, е, простете, психически -
даже за ехо не ставам. Че дращя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
