Дриплата - с магарешката кожа
Не винаги върви ми, за беда.
Късметът на кръстовището проси.
Сама преплувам черната вода
и нямам принц - през нея да ме носи.
Заспя ли, сто години, сякаш пън.
Целувките се пазят - за принцеси.
Сто грахови зърна и ръбест сън
и как пък феята не се потресе?
Че други тя кръщавала е пак,
на шутове и кранти все налитам.
Пантофката убиваща е знак,
че за дворец не трябва и да питам.
Но на брега камбанки си набрах,
светулки две - в косите да ги сложа.
Жабок е принцът и не го е страх,
от дриплата - с магарешката кожа.
Удари ли дванайсет бляскав бал,
ще спретнат за годежа ни щурците.
И лунен лъч - от обич засиял,
сърцата ни, ръцете ни ще вплита.
Принцеси мили, с тъй изкуствен чар
и маските си, как въобще ли спите?
До принца под гиздилата - коняр.
На мен жабок дарява ми звездите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
!!!