18 июн. 2013 г., 21:17

Друг

853 0 0

Тази болка в гърдите...

в мен крещи без звук... 

Тези сълзи в очите.... 

те са от спомен луд... 

 

Аз не казах, че обичам 

и че страдам теб... 

И напук на себе си..

в друг търся лек... 

 

Тази тежест в гърдите

влачи ме без жал... 

А от теб следите

пазят спомен бял... 

 

Този огън в очите...

вече прегорял... 

В пепел се превърнал вече,

изгорил живота цял... 

 

В миг разбит сега света ни,

аз събирам го с друг... 

Но сърцето ми едва ли

ще забие с онзи порив луд... 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...