26 дек. 2012 г., 19:38

Друг път

656 0 0

Знам, че когато си тръгна,

ще останеш сам

и даже да се върна,

не ще те намеря отново там.

Заличих пътя,

прекрачила прага, изгубих следата

и колкото и да се оправдавам,

не мога да утеша душата.

 

Права съм, но пък и

съм грешна - отказах се

и се надявах пак да те срещна.

Светът е малък, пътищата преки -

и за нас ще се намерят все

две еднакви пътеки.

 

По-добре да се откажем сега

и да бъдем виновни, а

не да поправяме после

щетите огромни.

Няма да излекувам сърцето,

просто ще забравя и

дори то да бие проклето, аз

към друг път ще се отправя.

 

Може накрая да сведем глави,

признали колко сме били

отчуждени и колко сме били прави.

Сигурно има и друг начин, но

просто не знаем как и кога -

съдбата ще ни събере пак ненадейно

и ще празнуваме за това.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рокситу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...