26.12.2012 г., 19:38

Друг път

659 0 0

Знам, че когато си тръгна,

ще останеш сам

и даже да се върна,

не ще те намеря отново там.

Заличих пътя,

прекрачила прага, изгубих следата

и колкото и да се оправдавам,

не мога да утеша душата.

 

Права съм, но пък и

съм грешна - отказах се

и се надявах пак да те срещна.

Светът е малък, пътищата преки -

и за нас ще се намерят все

две еднакви пътеки.

 

По-добре да се откажем сега

и да бъдем виновни, а

не да поправяме после

щетите огромни.

Няма да излекувам сърцето,

просто ще забравя и

дори то да бие проклето, аз

към друг път ще се отправя.

 

Може накрая да сведем глави,

признали колко сме били

отчуждени и колко сме били прави.

Сигурно има и друг начин, но

просто не знаем как и кога -

съдбата ще ни събере пак ненадейно

и ще празнуваме за това.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рокситу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....