Друг, загинал свят
(1)
Ти погледна ме ехидно,
аз застинах на мига,
в който нежно, безобидно
протегна се една ръка...
И в допир вечен, страстен
аз загубил бях властта,
живецът малък в мен угасна
погубих своята душа...
(2)
Нокти се забиват, под тях плътта гори,
усмивката красива, изведнъж се разкриви,
уловен от светлината на фалшиви небеса,
аз потъвах в празнотата на безлична сивота.
(3)
Искам да ме няма, постоянно ме боли,
и винаги е драма, когато даваш нещо ти.
Искам да ме няма, и не искам да е грях,
в мене зейва яма, защо живея в този страх?
(4)
Искам да ме няма, все по-често е така,
животът - сива гама, а със тебе - самота.
Ноктите ги няма, усмивката е спомен кух,
зее е в мен дълбока яма, но за болката съм глух...
(5)
И назад отново гледам,
сам, под крехка светлина,
тишината душ е леден,
от носталгия и чудеса.
Аз не срещам поглед вече,
допирът е там, назад,
сякаш толкова далече,
сякаш в друг, загинал свят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Цветинов Все права защищены
