12 дек. 2008 г., 20:27

Другата 

  Поэзия
805 0 2

ДРУГАТА

 

Часовникът безмилостно отсича

последната секунда на забрава.

Тя кротко става, тихо се облича -

за кой ли път отчаяно прощава.

 

Животът като есенна балада

изнизва се сред срещи и раздели.

Тя няма право да кори, да страда,

да има своя ден в одежди бели.

 

Тя крие само няколко прегръдки,

прошепнати на крак слова на нежност

и пие всеки ден горчиви глътки,

встрани от суета и безметежност.

 

Тя няма право с поглед да погали

тъй силните и ласкави ръце.

И няма никой, който да пожали

кървящото, объркано сърце.

 

Защото тя е Другата - презряна

и заклеймена като сатана;

най-преданата, искрена, желана

и най-нещастна на света жена.

© Цвеке Шарено Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??