12 dic 2008, 20:27

Другата

  Poesía
1.3K 0 2

ДРУГАТА

 

Часовникът безмилостно отсича

последната секунда на забрава.

Тя кротко става, тихо се облича -

за кой ли път отчаяно прощава.

 

Животът като есенна балада

изнизва се сред срещи и раздели.

Тя няма право да кори, да страда,

да има своя ден в одежди бели.

 

Тя крие само няколко прегръдки,

прошепнати на крак слова на нежност

и пие всеки ден горчиви глътки,

встрани от суета и безметежност.

 

Тя няма право с поглед да погали

тъй силните и ласкави ръце.

И няма никой, който да пожали

кървящото, объркано сърце.

 

Защото тя е Другата - презряна

и заклеймена като сатана;

най-преданата, искрена, желана

и най-нещастна на света жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвеке Шарено Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...