svetlitschka (Светличка)
554 4786
26 сент. 2021 г., 03:43

Споменът леко люти 

  Поэзия
382 2 12

Спомен надникна от прашния скрин,

вест от изгубен предишен живот.

Дама без шапка и без кринолин,

слънчево зайче от стар епизод.

 

Крехко, усмихнато, фино лице

с профил надежда, анфас на мечти,

кръгло от обич и с чипо носле,

с поглед уверен, изгрял да блести.

 

Погнеш ли спомена, леко люти

горест в окото, процежда сълза.

Óпита устремно да полети

осуети му, срази мисълта

 

здрава опора у теб че откри.

Гáзи самотен дълбока бразда.

Светли химери до дъно протри,

топли течения твърд обузда.

 

Спомен да любиш не е на късмет,

жаден се скиташ, живот пропиля.

Хубост до време, с любов по-напред

генът човешки дотук оцеля.

 

 

 

 

© Светличка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??