Споменът леко люти
Спомен надникна от прашния скрин,
вест от изгубен предишен живот.
Дама без шапка и без кринолин,
слънчево зайче от стар епизод.
Крехко, усмихнато, фино лице
с профил надежда, анфас на мечти,
кръгло от обич и с чипо носле,
с поглед уверен, изгрял да блести.
Погнеш ли спомена, леко люти
горест в окото, процежда сълза.
Óпита устремно да полети
осуети му, срази мисълта
здрава опора у теб че откри.
Гáзи самотен дълбока бразда.
Светли химери до дъно протри,
топли течения твърд обузда.
Спомен да любиш не е на късмет,
жаден се скиташ, живот пропиля.
Хубост до време, с любов по-напред
генът човешки дотук оцеля.
© Светличка All rights reserved.
