Не можеш времето да върнеш.
Отиват си. Оставаш сам.
До теб да са. Да ги прегърнеш.
Тъй силно искаш, знам.
Усмихваш се на спомените мили.
Те топлят те, но и боли.
Далеч са дните лекокрили.
Пред теб е нищото, нали?
Поспираш се и се оглеждаш
в очите на едно дете.
И молиш се с една надежда.
Да е щастливо. Като теб.
© Георги Стоянов Все права защищены