25.10.2023 г., 14:40 ч.

Другите 

  Поезия » Философска
304 4 2

Не можеш времето да върнеш.
Отиват си. Оставаш сам.
До теб да са. Да ги прегърнеш.

Тъй силно искаш, знам.
Усмихваш се на спомените мили.
Те топлят те, но и боли.
Далеч са дните лекокрили.
Пред теб е нищото, нали?
Поспираш се и се оглеждаш
в очите на едно дете.
И молиш се с една надежда.
Да е щастливо. Като теб.

 

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??