16 дек. 2009 г., 01:32

Духът от бутилката

753 0 1

Хайде, хайде говори ми,
скъп мой дух от бутилката,
искам всичко да знам,
каквото имаш да казваш.

С прекъсвания те виждам,
сякаш очите дават на късо.
Алкохолът май ме обижда,
задето го силно обичам.

Нима болест е за нас това?
И да трябва сега да лягам?
Ако ти ми налагаш правила,
аз защо пък да ги спазвам?

Мой дух от бутилката тъмна,
колко ще ме още разиграваш?
Навън някъде вече се съмна,
а ти още не ми прощаваш...

Само пияните истината казват,
да, ама не, защото аз не я зная!
Никога не искам да пораствам,
а пък и бъдещето не го желае.

Това война ли е, нека попитам,
щом се раняваме и трудно се борим?
Аз виждам, че явно ме обичаш,
а отстрани - че с бутилката спорим...

И този дух май не е от магия,
когато не ме прави добър, а нищожен.
Ако си имам поне причина да пия,
явно нищо за мен не е невъзможно.

И сякаш отпадам физически личностно,
въпреки че имам поне сили за усмивка.
Затварям очи, така периодически,
целувам бутилката и тя беше щастлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....