Странни и плачещи думи

търсят в съня ми утеха.

Пее тъмата безумно

в залез от стихващо ехо.

Няма да мога да чакам.

Нямам избрана пътека.

Бягайки, губя се в мрака

далеко, далеко, далеко...

Бавно сред сенките скрити

думите пак ме намират.

Тихичко в нощите скитат

стъпки от нощни пастири.

Странни и мамещи думи

странно в съня ми витаят.

Скитайки в мрака безшумно,

болка съдбата вещае.

Може би случи се чудо.

Може би глух е ефирът.

Сън ли е или се будя.

Раждам се или умирам...