28 мая 2011 г., 21:21

Думи

619 0 1

Странни и плачещи думи

търсят в съня ми утеха.

Пее тъмата безумно

в залез от стихващо ехо.

 

Няма да мога да чакам.

Нямам избрана пътека.

Бягайки, губя се в мрака

далеко, далеко, далеко...

 

Бавно сред сенките скрити

думите пак ме намират.

Тихичко в нощите скитат

стъпки от нощни пастири.

 

Странни и мамещи думи

странно в съня ми витаят.

Скитайки в мрака безшумно,

болка съдбата вещае.

 

Може би случи се чудо.

Може би глух е ефирът.

Сън ли е или се будя.

Раждам се или умирам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...