Странни и плачещи думи
търсят в съня ми утеха.
Пее тъмата безумно
в залез от стихващо ехо.
Няма да мога да чакам.
Нямам избрана пътека.
Бягайки, губя се в мрака
далеко, далеко, далеко...
Бавно сред сенките скрити
думите пак ме намират.
Тихичко в нощите скитат
стъпки от нощни пастири.
Странни и мамещи думи
странно в съня ми витаят.
Скитайки в мрака безшумно,
болка съдбата вещае.
Може би случи се чудо.
Може би глух е ефирът.
Сън ли е или се будя.
Раждам се или умирам...
© Росица Христова Всички права запазени