26 янв. 2018 г., 23:35

Думи от душата на света

974 0 0

                Аз не обичам изхода фатален
                и няма да ми писне да съм жив.
               И мразя се, когато съм печален,
              когато пея, а не съм щастлив. *

                     Владимир Висоцки
                / 25 януари 1938 - 25 юли 1980 /

 

Аз мразя се, когато съм наивен
и друг живее в мен като Смъртта.
Аз мразя се, а толкова съм верен
на теб, на него – вятъра с крила.

 

Аз литвам всяка вечер жаден,
смеха си сливам с вечерта.
На кея морски под звездите, гаден
Животът се превръща в светлина.

 

Не казвам нищо! Просто аз обичам!
В една вълна отронвам по сълза.
От Бог ли тя е тъй различна
и шепот е на слънчева жена?

 

И няма време сякаш тя отлита
и бърза като вятъра велик.
Догонвам го и тихо сричам
думи от душата на Света.

 

И сякаш всичко е отново бяло
и сякаш е небе от светлина,
недокоснато и неизпято,
от изгрева вместо Смъртта.

_____________________________

* - Превод от руски: Румен Леонидов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Москова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...