Думи от душата на света

                Аз не обичам изхода фатален
                и няма да ми писне да съм жив.
               И мразя се, когато съм печален,
              когато пея, а не съм щастлив. *

                     Владимир Висоцки
                / 25 януари 1938 - 25 юли 1980 /

Аз мразя се, когато съм наивен
и друг живее в мен като Смъртта.
Аз мразя се, а толкова съм верен
на теб, на него – вятъра с крила.

Аз литвам всяка вечер жаден,
смеха си сливам с вечерта.
На кея морски под звездите, гаден
Животът се превръща в светлина.

Не казвам нищо! Просто аз обичам!
В една вълна отронвам по сълза.
От Бог ли тя е тъй различна
и шепот е на слънчева жена?

И няма време сякаш тя отлита
и бърза като вятъра велик.
Догонвам го и тихо сричам
думи от душата на Света.

И сякаш всичко е отново бяло
и сякаш е небе от светлина,
недокоснато и неизпято,
от изгрева вместо Смъртта.

_____________________________

* - Превод от руски: Румен Леонидов